Най-притегателната сграда в София и за генерали, и за актьори, та дори и фолкпевици безспорно е Централният военен клуб. Тя е една от първите монументални обществени постройки след Освобождението на България от турско робство. Приютява за събития хора от всички възрасти и нрави - дали за модно дефиле, или за честване на деня на космонавта, тук в напрегнат ден могат да се изредят от 7 до 11 прояви. В напрегнатите периоди по абитуриентски балове и коледни тържества събитията стигат до 150-200 на месец.

Клубът сменя името си няколко пъти през годините. С указ на Народното Събрания от януари 1948 г Софийското офицерско събрание се преименува в Централен дом на народната войска, след това – на народната армия. От 1991 г. след демократичните промени става Централен военен клуб.

“Миналата Нова година не можеше да пуснеш игла - толкова много хора имаше, но тая няма да е така”, казва един от служителите в клуба. Тази година купонджиите се разминаха с парти в емблематичната сграда, тъй като тя беше в ремонт, който приключи преди броени дни.

“Преди 9 септември 1944 г. тук са се провеждали срещи на царя и офицерството е празнувало балове. Това е една от петте сгради, които маркират центъра на София, и е с голяма историческа ценност и архитектурна стойност”, открехва завесата към историята военният служител.

Всичко започва с указ от далечната 1894 г. Фердинанд утвърждава специален закон, с който отстъпва мястото и постройките срещу Царския дворец за здание на Софийското военно офицерско събрание. Строежът започва година по-късно по проект на тогавашния главен архитект на София - чеха Антонин Колар, в неоренесансов стил.

За земята се дават 180 хил. златни лева, които се изплащат за три години. През 1898 г. строежът се поема от българския архитект Никола Лазаров, който го завършва през 1907 г. Украсата в интериора пък е дело на виенския майстор Грайс и на Марин Василев. Трите етажа са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на XIX в. и са разграничени според функциите си.

С първото си отваряне на вратите клубът се превръща в център за забавление на отбраното общество.
Това е мястото, в което се полагат основите на операта и театъра. Има легенда, че царят предпочитал да прекарва повече време в него вместо в двореца. Монархът разполагал със собствена ложа с малка тоалетна и стая за отдих. През тайна врата на втория етаж посрещал скришом гости - според мълвата повечето от тях били дами. След 1944-а анатемосали ложата и я превърнали в склад, но днес вече тя е напълно възстановена.

За първи път след 1907 г. Военният клуб е обновен през 2006 г. Правят се специални поръчки на материалите, за да се постигне автентичният вид на сградата. Всички зали са с достъп до интернет и има възможност за конферентна връзка между салоните.

Сградата на Централния военен клуб е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя грабва окото не само с внушителната си фасада, напомняща за отминали времена, но и с невероятния си интериор. Стълбището е облицовано с италиански черен мрамор с вплетени сребристи нишки. Дори в паркета има вложена символика - запазени са фигурите на царския Георгиевски кръст, а като концертната зала в бароков стил няма друга в столицата. Побира 500 души, а на височина от 4,5 метра в нея грее тежък полилей с 48 хил. кристала “Сваровски”.

Уникалният звук се постига чрез вградените в стените акустични гърнета. Не случайно тук оставят част от песните си творци от ранга на Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, сестри Бисерови, “Тоника”. На шахматни сеанси е играл Веселин Топалов, Димитър Бербатов е връчвал призове от името на своята фондация, а телевизия “Фен” е събирала десетки попфолк певци за своите награди.

Доста преди тях в същата тази Тържествена зала са гастролирали артисти от ранга на руския оперен певец Фьодор Шаляпин, българското сопрано Христина Морфова, басът Николай Гяуров и актьорът Кръстьо Сарафов.
Тържествената зала е предимно за пресконференции и официални срещи. В музикалната зала и зала “Галерия” се показват основно художествени творби.

Освен за официални събития, промоции, ревюта, търгове и сватби сградата е предпочитано място и за разпускане след тежък ден. Три са заведенията, които ползват под наем помещения на клуба и в които човек може да се поотпусне - клубовете “Червило” и “Блек Лейбъл” и пицария “Виктория”.

Входът за “Червило” е на първия етаж на Централната армейска библиотека. Тя събира над 130 хиляди тома. Заради важността си като армейски културен център библиотеката е наградена с орден “Кирил и Методий - втора степен”.

Самото местоположение на Военния клуб - на кръстовището между “Г. С. Раковски” и “Цар Освободител”, прави от него средище на културните ценности. В непосредствена близост са Руската църква, храм-паметникът “Св. Александър Невски”, централната сграда на БАН, Народното събрание и много театри.

Цветелина Шенева
в-к „24 часа”